Четете в „Петел”: Майки и бащи гонят баби и дядовци от сянката, беседката на детската площадка не била за старци
илюстрация: " Петел ", списък
Докъде може да стигне конфликта на поколенията в България? Може ли комфорта на родителите на играещи деца да се опълчва на дребното благоприятни условия на възрастните пенсионери да подишат чист въздух и да излязат от вкъщи си? Тези въпроси слага варненка в своя роман, който доближи до „ Петел ”.
Без да вземаме страна, предоставяме на вашето внимание описа за една обстановка, която евентуално не е едиствена, а се повтаря на доста места освен във Варна, само че и в други български градове:
Днес, татко ми(85) и майка ми(77), са били на детската площадка на 30 метра от блока ми. Тя съставлява детски уреди, встрани една беседка и към 5 пейки още по-настрани. Голяма и красива измежду дърветата. Всеки ден татко ми и майка ми излизат на разходка до там, тъй като той не може да върви съвсем въобще и заради това да не стане пандизчия в къщи, излизат там и стоят 2ч. и се прибират. До това се свежда техния обществен живот. Стоят на беседката с още 4 баби и си приказват. Беседката, дублирам, е много встрани от детските уреди. НО се намерили няколко майки, които им вдигнали скандал, че това било детстка площадка, а не пенсионерска и да отидели в пенсионерския клуб. ПОвтарям,площадката е много огромна и има беседка( 1) и най-малко 5 пейки. Никога не са цялостни даже. НО въпреки всичко е лято и пече, надлежно беседката със сянка е по- мечтана от пейките. НО тя е заета от бабите 2ч. След това пристигнал един татко и тъй като бабите им станало обидно, си тръгнали, той седнал в беседката и си отворил бира със същия скандал, че това не било място за възрастни хора, а за татковци пиещи бира пред децата очевидно е. Страшно доста се ядосах, тъй като майка ми е изучила стотици хиляди деца 1-3 клас, а татко ми също е бил български бачкатор. Тези хора не заслужават ли публичното място наоколо до блока ни, тъй като не може той да върви по-далеч в случай, че не пречат на никое дете. ЩО за общество сме? Що за образование? Неща като приемливост и схващане има ли? Какви деца възпитават тези майки? Нямам думи. Родителите ми от засегнатост рискуват да станат пандизчии в къщи, тъй като няма къде наоколо да отидат.
Докъде може да стигне конфликта на поколенията в България? Може ли комфорта на родителите на играещи деца да се опълчва на дребното благоприятни условия на възрастните пенсионери да подишат чист въздух и да излязат от вкъщи си? Тези въпроси слага варненка в своя роман, който доближи до „ Петел ”.
Без да вземаме страна, предоставяме на вашето внимание описа за една обстановка, която евентуално не е едиствена, а се повтаря на доста места освен във Варна, само че и в други български градове:
Днес, татко ми(85) и майка ми(77), са били на детската площадка на 30 метра от блока ми. Тя съставлява детски уреди, встрани една беседка и към 5 пейки още по-настрани. Голяма и красива измежду дърветата. Всеки ден татко ми и майка ми излизат на разходка до там, тъй като той не може да върви съвсем въобще и заради това да не стане пандизчия в къщи, излизат там и стоят 2ч. и се прибират. До това се свежда техния обществен живот. Стоят на беседката с още 4 баби и си приказват. Беседката, дублирам, е много встрани от детските уреди. НО се намерили няколко майки, които им вдигнали скандал, че това било детстка площадка, а не пенсионерска и да отидели в пенсионерския клуб. ПОвтарям,площадката е много огромна и има беседка( 1) и най-малко 5 пейки. Никога не са цялостни даже. НО въпреки всичко е лято и пече, надлежно беседката със сянка е по- мечтана от пейките. НО тя е заета от бабите 2ч. След това пристигнал един татко и тъй като бабите им станало обидно, си тръгнали, той седнал в беседката и си отворил бира със същия скандал, че това не било място за възрастни хора, а за татковци пиещи бира пред децата очевидно е. Страшно доста се ядосах, тъй като майка ми е изучила стотици хиляди деца 1-3 клас, а татко ми също е бил български бачкатор. Тези хора не заслужават ли публичното място наоколо до блока ни, тъй като не може той да върви по-далеч в случай, че не пречат на никое дете. ЩО за общество сме? Що за образование? Неща като приемливост и схващане има ли? Какви деца възпитават тези майки? Нямам думи. Родителите ми от засегнатост рискуват да станат пандизчии в къщи, тъй като няма къде наоколо да отидат.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ